Търси
български
  • English
  • 正體中文
  • 简体中文
  • Deutsch
  • Español
  • Français
  • Magyar
  • 日本語
  • 한국어
  • Монгол хэл
  • Âu Lạc
  • български
  • Bahasa Melayu
  • فارسی
  • Português
  • Română
  • Bahasa Indonesia
  • ไทย
  • العربية
  • Čeština
  • ਪੰਜਾਬੀ
  • Русский
  • తెలుగు లిపి
  • हिन्दी
  • Polski
  • Italiano
  • Wikang Tagalog
  • Українська Мова
  • Други
  • English
  • 正體中文
  • 简体中文
  • Deutsch
  • Español
  • Français
  • Magyar
  • 日本語
  • 한국어
  • Монгол хэл
  • Âu Lạc
  • български
  • Bahasa Melayu
  • فارسی
  • Português
  • Română
  • Bahasa Indonesia
  • ไทย
  • العربية
  • Čeština
  • ਪੰਜਾਬੀ
  • Русский
  • తెలుగు లిపి
  • हिन्दी
  • Polski
  • Italiano
  • Wikang Tagalog
  • Українська Мова
  • Други
Заглавие
Запис
Следва
 

The Songs, Compositions, Poetry and Performances of Supreme Master Ching Hai (vegan), Part 25 of a Multi-part Series

Подробности
Свали Docx
Прочетете още
Зелена бамбукова горичка, студена и тиха езерна повърхност, самотна луна, носещ се облак: всичко това предизвиква чувства за духа на Азия, изпълнена с чудеса и топлота. „Вятърът играе в клоните В ритъм, млада бамбукова горичка танцува Вятърът си отиде, няма никога да се върне Лазурно небе, облаци мили и нежни” В този нежен маниер, в това дълбоко спокойствие, се разнася ароматът и се появяват образите на Дзен, на едно съвършено красиво сърце.

Вятърът играе в клоните В ритъм, млада бамбукова горичка танцува Вятърът си отиде, няма никога да се върне Лазурно небе, облаци мили и нежни

Лебед лети край есенното езеро Кристална вода, мечтателно спокойна Луната се спря високо горе Лебедовата сянка изчезва в простора Вятърът е свободен от хиляди години Бамбуковата горичка стои мълчалива Кристално езеро не задържа сянката Веднъж отминал, лебедът никога повече не се връща

Уви, толкова неспокоен е здрачът Толкова възвишен е духът на Азия От хиляди години, хиляди години още Като скъпоценна бродирана коприна.

Виетнам, Виетнам, звуците, които чух, когато дойдох на този свят Виетнам, двете думи на устните ми Виетнам, моята страна.

Виетнам е нейното име Виетнам, последните две мои думи, когато напусна тази Земя Виетнам, тук е земята на красотата Виетнам носи на реките и планините вечна свобода, справедливост и състрадание.

Виетнам не иска кости и кръв Виетнам призовава за братска любов Виетнам изгражда траен мир и щастие Виетнам, по пътя към бъдещето, свещен пламък осветява земното кълбо Виетнам обещава да поддържа света.

Любовта е оръжието Любовта се връща на десетки хиляди места Виетнам, гласът, който насърчава любовта между човечеството Виетнам, Виетнам Виетнам, моята родина блестящо сияе Виетнам, Виетнам, Виетнам завинаги.

„Красотата често е злочеста; Косата на поета посивява преди тази на другите!” От незапомнени времена красивите и талантливите често трябва да изтърпяват много стрес и погрешни преценки. Така е било с поетите и светците, тъй като светските хора повечето не могат да разпознаят вътрешната елегантност и доброта на високо развитите души. „Уви! Уви! Пред олтара на Буда запалих ароматно благоухание в знак на почит И се молех на Амитаба Буда да вземе добросърдечната в Западната Земя...”

В чужда земя те срещнах преди няколко години. Твоята монашеска роба, в избеляло кафяво И светският живот, и животът на отречения е несигурен. Родена със своенравна личност, в женска форма, ти търпеше спорове.

Прочетох старите строфи с носталгия - радостен ред тук, ред на огорчение там. Всяко изваяно изречение все още мълчаливо отразява твоята изисканост и елегантност. Когато си замина, кой плака и кой се радва? На кого можа да обясниш грешните преценки и вълненията? Моля се на Трите Скъпоценности на висшата обител Нека Пробудената Душа бъде спасена от света на скръбта!

Красотата често е злочеста; Косата на поета посивява преди тази на другите! Уви! Уви! Пред олтара на Буда запалих ароматно благоухание в знак на почит И се молех на Амитаба Буда да вземе добросърдечната в Западната Земя... Намо Буда (Просветлен Учител) Намо Дхарма (Истинското Учение) Намо Сангха (Събиране на Светци) Намо Куан Ин Бодисатва Махасатва! Да вземе добросърдечната в Западната Земя...

Когато любовта е още млада, светът е в розов цвят; месеците и дните са пълни с мечти и цветя, думите са като музика и на тази земна област сякаш има само две буйни сърца под лунно небе, пълно с великолепни звезди.

Ако любовта повече не съществува, това ще бъде царството на Смъртта. Това ще бъде царството на Смъртта. Духът ни ще се чувства толкова изнемощял, няма накъде да се обърне. Няма накъде да се обърне.

Скъпи мой, продължавай тази красива мечта, невинна като нашето детство. Нека си шепнем нежно, с думи, уханни като орхидеи.

Без повече мигове за сбогуване късно вечерта в градината. Само шепотът на нашата любов и ръцете ти топлят моите, сякаш всичко отминало е едно с днес - една вечна приспивна песен.

Заедно, ще пътуваме до чуден рай. Заедно, ще бъдем завинаги в екстаз...
Гледайте още
Всички части  (25/27)
Сподели
Сподели с
Запази
Начално време
Свали
Мобилно
Мобилно
iPhone
Android
Гледай на мобилен браузър
GO
GO
Prompt
OK
Приложение
Сканирайте QR кода или изберете подходящата система за вашия телефон
iPhone
Android