Подробности
Свали Docx
Прочетете още
Особено след като реших да търся просветление, се отделихме в различни спални. Така че аз спях в спален чувал на пода на тази стая, за да мога да повтарям и сутрите сутрин, да не го събуждам (бившия съпруг). Това беше просто извинение. Реших, че трябва да се разделим и той да свиква да бъде сам. Но това все пак беше много голяма болка за него, както и за мен. Но за него вероятно беше още по-трудно, защото аз имах своята цел и тръгнах към нови неща, а той остана в същата къща, вършейки същата работа, и беше самотен. Може би не постъпих правилно, но какво можех да направя? Сигурно нямаше да мога да ви срещна и да говоря с вас днес, ако не бях напуснала дома си. Но това не означава, че всеки трябва да направи същото. Може би това е моята съдба; мисията ми изискваше повече концентрация.В днешно време също, ако остана сама, се концентрирам дори по-добре. Ако някой друг – дори помощници и прочее – ако са наоколо, обикалят насам-натам, също ще се чувствам различно. Да живееш сам е добре. Не ви окуражавам да опитате. Просто ви казвам, че е така. Също така е по-свободно. Не е нужно да се притесняваш за това какво носиш или кога ще се изкъпеш или не. Ако не се изкъпеш, добре, утре можеш да се изкъпеш. Аз не съм се къпала вече от дълго време. Наистина нямам време, а и сега, в дивата природа, е много трудно да имам много вода за вана. Това е лукс. Не можеш да го имаш.Така че ако наистина искате да бъдете в дивото сами, моля, помислете пак. Аз съм щастлива. Не се чувствам неудобно или нещо такова, но на вас може да не ви е удобно, защото сте свикнали на удобства. Отивате до съседната врата - имате баня; отивате до другата врата, имате кухня. В дивото нямате всичко това. Няма нищо готово за вас. Но аз нямам нищо против, защото работя твърде усилено. Нямам време за твърде много неща. Не знам защо имам все повече и повече работа в днешно време, защото трябва също така да търся повече новини и също трябва да чета новините от моя екип, за да видя кои заслужават да бъдат излъчени за вас, за да сте информирани за ситуацията в нашия свят.И между другото, знаете, че президент Тръмп беше избран отново за втори мандат за президент на Съединените американски щати. Надявам се Небесата да продължават да Го пазят. Аз правя каквото мога, разбира се, но Той имаше опити за убийство от хора доста пъти. Дори наскоро, след избирането, пак имаше случай на опит за убийство, който беше съобщен в новините.О, Боже мой, след като беше избран с много гласове, въздъхнах с голямо, голямо облекчение. Но все пак, облекчението е само временно. Все още се тревожа за Него. Ако ви е грижа, вие също Му изпратете енергия на защита и любов. Този човек наистина заслужава. Той е вече на 78 години и все пак се старае толкова усилено! Работи толкова усилено. Не знам дали когато аз съм на 78 г., ще мога да работя толкова здраво. Но разбира се, Той е голямо момче, и е мъж. Жените сме по-меки, по-слаби физически, във физическата рамка.Мисля, че просто се тревожа твърде много за много хора, но само за важни хора - не защото са на важна позиция, а защото мисията им е важна. Тяхната мисия е да защитават някоя част на света или света с мир, с хармония между нациите, и с икономиката на страната си - особено Америка - а също и на света. Така че наистина се тревожа за хората на Америка, особено за правителството и някои хора, които са отговорни за страната. Също, понеже американците са много щедри. Техните дарения са повече от всяка друга страна, която си спомням. Мисля, че те даряват най-много в света за добри каузи.И съм виждала също много да спасяват животни-хора и да са добри към животни-хора в Америка. Те дори не са вегани; мнозина просто спасяват животни-хора с любов. И това ме трогва до сълзи всеки път, когато го видя. Винаги си казвам: „Благословени да сте, благословени да сте.” Защото страданията на животните-хора ме карат да страдам толкова много – толкова много болка, толкова много болка. Разбира се, ние имаме много страдания в света, и в ада и прочее. И ако нашият свят не се подобрява, чувствам болка през цялото време, все още – всеки ден, по всяко време. Всеки път, когато си спомня, се опитвам да забравя, защото трябва също и да работя. Работя за каквото мога; а за каквото не мога, просто трябва да го оставя настрани и само се моля за тях. Иначе, ако умът ми е зает непрекъснато със страданията, тогава мисля, че ще се срина.Ще правя каквото мога и за колкото време е възможно. Все още имам достатъчно финанси за това. Просто загубих част от спестяванията. Но това няма значение. Това означава, че няма нужда да купувам още нови къщи за работещите, за екипа на Суприм Мастър Телевижън, например, защото сега са се разпрострели на различни места. Не можем да се концентрираме на едно място, за всеки случай, просто за да сме в безопасност, за да можем да продължим. Но ако нямам собствени спестявания, лични спестявания, тогава просто не купувам. Така че за мен не е нужно да купувам. Мога просто да живея в малък мотел или дори на палатка или в гората, така че няма проблем. Аз съм голямо момиче, мога да се грижа за себе си. Просто ако имаме екип, много хора, те не могат да живеят на палатка и да работят.Има много неща, от които се нуждаем като хора, особено когато трябва да работите както те го правят. Дори да живеят на безопасно място с удобен живот - толкова удобен, колкото мога да им осигуря - и да имат добра храна и всичко, но аз все пак много ги съжалявам. Понякога си мисля за тях и плача, и честно, мислела съм си да закрия Суприм Мастър Телевижън, за да могат просто да се оттеглят, да медитират и да се насладят малко на останалия им живот. Просто си го помислих - само изкушение - но в момента, не. Няма да закриваме още Суприм Мастър Телевижън. Просто се чувствам така. Мъчно ми е за тях, защото вие не знаете. Често работим цяла нощ, а на сутринта трябва да станем в шест часа и да медитираме. И после вечерта - медитират поне до 22 часа и отново продължават да работят.И някои от екипа трябва да бъдат далеч от по-големия екип. Трябва да си готвят или да си купуват неща. Ако имат някой да им купува, тогава е късмет, разбира се, това е добре. Но никой не им готви. Те трябва да готвят за себе си и да се грижат за къщата, която купих за тях там и да вършат всякакви неща. И им звъня след полунощ, в два часа, три часа. Зависи от предаванията. Някои предавания трябва да се коригират или да се направи отново някоя част, или някакво допълнение, или промяна и т. н. И тогава няма значение колко е часът, няма значение по кое време е. Аз трябва да бъда готова и те трябва да бъдат готови през цялото време. И за мен, разбира се, аз си го заслужавам. Казвам си: „Ти си го заслужаваш.” Но те не го заслужават.Чувствам, че ме следват, защото ми вярват. А аз ги карам да работят толкова много. Чувствам, че не е правилно. Но какво мога да направя? Нямам толкова много членове на екипа дори. Иска ми се да имам повече вътрешни, наблизо, работещи заедно. Но благодаря на Бог, че имаме и работещи от разстояние, които също са отлични във вършене на работата си и също са абсолютно отдадени на мисията на Бог и да помогнем на света поне да остане на повърхността. Защото има толкова много бедствия в наши дни. Не мога да спра всичките. Мога да спра някои, но не всички, защото кармата може да бъде минимизирана, но не може да бъде напълно изтрита. Зависи каква е кармата, разбира се, но кармата на света е толкова тежка, толкова тежка, толкова тежка. Буда вече е казал, че дори кармата на един човек може да покрие цялото небе, да не говорим за кармата на целия свят. А в днешно време сме толкова далеч. Хората са толкова далеч от духовните, моралните стандарти. Трябва да кажа, че толкова съжалявам, толкова съжалявам да гледам света и да виждам, че надеждата е толкова слаба.Разбира се, работим усилено колкото можем. Небесните Работници и аз самата, в името на Бог, под Благословията на Милосърдната Божия Защита и Любов, работим много усилено. Но всеки път, когато си помисля за това колко усилено работи моят екип, денем и нощем, и нямат развлечение, нищо. Те дори нямат време да гледат филм или нещо такова. Само веднъж преди гледах филм с тях, „Мерлин”, защото се отнасяше също и до нашата работа. Иначе нямаме вече време за нищо такова, за нищо. И много съжалявам хората от моя екип, дори хората, работещи от разстояние. Те също имат семейства. Имат съпрузи, съпруги, деца и дори някакъв бизнес, или работят навън, и все пак помагат. Вместо свободно време, в което могат да излязат и да гледат филми заедно или да се забавляват на пикник някъде, те просто работят с мен, с екипа, с нас, с всички нас, вътрешния екип и аз.Завинаги съм благодарна на Бог за късмета, който имам в този живот, че имам толкова добри хора, талантливи души и толкова добри сърца, толкова готови да пожертват личното, физическото удобство заради доброто на всички в света. Завинаги съм благодарна. Бог да ви благослови. И аз ви обичам завинаги. Обичам ви завинаги. И знаете, че наистина е така. Просто не знам как иначе мога да ви помогна. Моля ви, пишете ми отново, когато и да е, ако се нуждаете от нещо, ако наистина имате нужда. И ще видя какво мога да направя.Photo Caption: Живеем изобилно през времето и пространството